Филтър
Заглавие: Автор: Издателство:

Цена:
От: До:

Категории
Издателства

Сподели във Facebook

БЪЛГАРСКО-ГРЪЦКИ РЕЧНИК

Автор: Генчо Банев, Нели Карагьозова
Издателство: Михалис Сидерис
Година: 2003
ISBN: 9607012798
Брой страници: 1311
Тегло: 3000
Формат: 24х18.5
Промоция
Цена: 79.00 лв. Стара цена: 92.60 лв.

Анотация

"БЪЛГАРСКО-ГРЪЦКИЯТ РЕЧНИК" на издателство "Михалис Сидерис" е един сериозен опит да бъде предадено богатството на съвременния български език на новогръцки. Речникът съдържа над 54 000 думи-статии и е обогатен с много примери, които представят най-типичната употреба на една дума в живия език. В него също така има много идиоматични изрази и поговорки, словникът му е с широк обхват —като се започне от думи, които са остарели, и се стигне до днешния жаргон. Всичко това прави речника едно сериозно езиково помагало, предназначено за всеки един —от учения-изследовател до обикновения ползвател, който по каквато и да е причина има нещо общо с двата народа, двете страни и двата езика. Всяка статия е изчерпана от граматична гледна точка, като по достъпен и полезен начин в нея се посочват коя част на речта е съответната дума, формите за единствено и множествено число на съществителните и прилагателните, родът на съществителните имена, изключенията от правилото при формите за множествено число на съществителните от среден, мъжки, и женски род, както и редица други граматични особености. Авторите са се постарали по възможно най-ясен и достъпен начин да предадат (доколкото това може да стане в рамките на един речник) неповторимото многообразие и богатство на българския глагол, на неговите граматични форми, спрежения и времена. Посочва се видът на всеки глагол (несвършен или свършен), начинът на спрягане на глаголите от 1-во и 11-то спрежение, миналото свършено време, както и миналите деятелни и страдателни причастия с неправилно формообразуване (напр. чел, лъснат). Упоменава се също така и кои глаголи са преходни и кои непреходни. В случаите, когато причастията се употребяват често или предимно като прилагателни (напр. влюбен - влюбен поглед), намират място и като самостоятелни статии в речника. В граматическата част се посочва видът на местоименията - лични, относителни притежателни и т.н., и падежните форми на личните местоимения. Същевременно думите се определят по отношение на езиковия пласт (книжовен, разговорен, поетичен, жаргонен език и т.н.), по това към коя област и терминологична сфера принадлежат (икономически, технически, спортни, музикални, религиозни и др. термини), по това кое научно пространство обслужват (химия, физика, биология, медицина, астрономия и т.н.) и по нюанса на тяхната употреба (ироничен, неодобрителен, обиден, подигравателен и т.н.), като са упоменават и голям брой умалителни форми. При поясняването на всички тези особености са използвани приблизително 150 съкращения. На растенията и животните се дава официалното латинско наименование, а на химичните елементи - химичният знак, с който те се изписват. Езикът е жив организъм, който непрекъснато се развива и обогатява. Така че, вероятно най-важният принос на речника е фактът, че в богатия му словник са включени множество чужди думи, които отскоро са навлезли в българския език, думи, както от сферата на някои сравнително нови науки (информатика, автоматика, маркетинг, кибернетика, Политология и др.), така и заемки от други езици, от "нашествието" на които, така или иначе —особено в днешната епоха на комуникациите— нито един език не е застрахован. При включването на заемки и чуждици, авторите са се постарали да спазят мярката, като са се ограничили само до онези от тях, които, волю-неволю, са се превърнали вече в органична част от езика и без тях един съвременен речник би изглеждал най-малкото анахронизъм. Плод на няколкогодишен упорит труд, на пълна отдаденост и върховно чувство за отговорност от страна на неговите създатели, този речник се е постарал да последва нуждите на съвременното езикознание и да отрази днешното състояние на българския език. Постарал се е също така и да открие съответствията между двете езикови системи, но и нещо повече —да даде на ползвателя си нещо от културното богатство на българския народ, така както то е намерило израз в основното средство, с което хората общуват по между си и творят -езика.

Онлайн книжарница