Учебникът се основава на задължителния университетски курс по старобългарски език, който студентите филолози изучават. Граматичният материал е изложен по дялове – увод, фонетика, морфология. Старобългарският език – най-древният писмен език на славяните и трети класически език на средновековна Европа – се разглежда в индоевропейски и праславянски контекст, във връзка със съвременните славянски езици, със съвременния български книжовен език, диалектите и народното творчество. Целта е да се изгради представа за фонетичната система и морфо-синтактичната структура на старобългарския език в диахронен и синхронен аспект. Учебникът е предназначен предимно за студенти филолози, но може да бъде полезен и за студенти историци с профил средновековна българска история, студенти от Богословските факултети, ученици от НГДЕК „Константин-Кирил Философ“, както и за по-широк кръг читатели, които имат отношение към старобългарската писменост, книжовност и култура.