Тази книга е дело на голям колектив от специалисти, работена в продължение на много години. Старобългарският речник представя речниковото богатство на старобългарските писмени паметни­ци, книжовни и епиграфски, които се датират до края на ХІ в. Тъй като това са общо взето и най-ран­ните запазени славянски писмени паметници, тези ръкописи са били и продължават да бъдат обект на всякакъв научен интерес, включително и лексикографски, в продължение на повече от един век.
Речникът обхваща всички старобългарски паметници, както книжовни, така и надписи, кои­то се датират до края на ХІІ в. Новото във втория том е, че в него за първи път са включени на­мерените в най-последно време старобългарски паметници: Ватиканският палмпсест, новонаме­ ре­ните глаголически ръкописи в Синайския манастир, триодният фрагмент, няколко епиграфски па­метника, които до сега не са отразени в нито един публикуван лексикографски труд върху най-ран­ните източници.